НОВИ, МАЛКО ИЗВЕСТНИ И ЖЕСТОКИ ФАКТИ ЗА ОБРАТА ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

НОВИ, МАЛКО ИЗВЕСТНИ И ЖЕСТОКИ ФАКТИ ЗА ОБРАТА ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

РЕЗЮМЕ НА ИЗКАЗВАНИЯТА, ДОКЛАДИТЕ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПОЗИЦИИ НА УЧАСТНИЦИТЕ

В  КОНФЕРЕНЦИЯТА

ЗА 75 ГОДИНИ  ОТ СТАЛИНГРАДСКАТА БИТКА

02.02.2018 Г, РКИЦ

 

Любомир Коларов:

Отзукът от победата при Сталинград е невероятен. – Турция се отказва да влезе в Кавказ, Япония се отказва да влезе в Сибир. Победата е  мощен стимул за антифашистката съпротива в Европа, засилва се партизанското движение в европейските страни,американският президент Рузвелт изказва възхищението си от мъжеството на съветските войни. Кралят на Велокбритания  Джордж 6-ти изпраща меч, който Чърчил ще връчи на Сталин в Техеран с надпис на руски и английски: „Дар на защитниците на Сталинград, крепки като стомана!”

В града е запазена и стената на легендарния дом на Сержант Павлов, от където седмици наред неговият взвод е унищожавал танкове на настъпващия враг. И тук няма да забравя французите, които казват, че

Сержант Павлов е унищожил повче бойна техника и германци, отколкото френската армия в битката си с германците.

Във Франция, Белгия, Италия и други западноевропейски страни има булеварди и обекти, кръстени „Сталинград” - у нас те изчезнаха. Нека направим възможното да попречим на неонацистите да унищожат останалите паметници на съветската армия.

Павел Журавлев, директор на РКИЦ:

Г-н Журавльов поднесе приветствие на посланика на Руската федерация в България Анатолий Макаров: „Казват, че не е имало по-напрегнат момент във Втората световна война от Сталинградската битка. Да си пожелаем никога повече да няма такъв момент! Фактът , че толкова много хора се събраха днес на тази конференция, означава, че подвигът на съветския войник не е забравен. Желая ви чисто небе над главите ви!”

Темиртай Избастин, посланик на Република Казахстан и Алексей Бражник, помощник на военното аташе на руското посолство, също поднесоха вълнуващи приветствия.

 

Анатолий Казаков, председател на Координационния съвет на Финансово-банковия съвет на ОНД:

Благодаря на Евразийския клуб България за поканата. Аз присъствах на създаването на клуба, оглавен от Николай Банев и Евгения Банева, които правят много за икономическата интеграция между България и Русия. Има голям потнециал за това.

Сега в новата Студена война ние трябва да се сплотим още по-тясно! Сега борбата е за пазари, за интелектуална собственост.

Виждаме как  Европейският съюз и Америка стягат икономическите санкции срещу Русия. Но спрямо Русия винаги е имало санкции. Затова за нас е важно да се развие икономиката и цифровите технологии.

Нашият девиз в Русия е „не догонвай, а изпревари!”

У нас се появиха нови технологии, например блокчейн технологиите и криптовалутите. В рамките на Евразийския клуб това можеда серазвие.

Моят баща е участвал във войната за освобождението на България, затова съдбата на тази страна ми е близка.

 

Валери Жаблянов, член на ръководството на БСП и зам. председател на Народното събрание

Победата при Сталинград е една от най-светлите дати от историята на 20 век. Най-важното е значението на тази победа да бъде предадена на поколенията.  Не се променят фактите по Сталинградската битка, а политическото отношение към нея.

Призовавам за честно отношение към случилото се. Тази конференция е битка за общественото мнение.

Затова в дискусията трябва да присъства една ясна политическа позиция.

 

Проф. Минчо Минчев, член на УС на Евразийския клуб България

Лекцията е за Сталинградската битка и уроците за нашата съвременност. В нея участват 2 милиона души, от които най-елитната армия на Вермахта - 6 армия, в която има етноси от цяла Европа. В съветската армия също една голяма част са от други етноси.

В края на януари 1942 г съветскато армия предлага с един уникален документ на немската армия да се предаде.  Ген. Паулус се обръща към Хитлер, но Хитлер нарежда да не се отстъпва нито крачка назад - никакви преговори! Затова от  обсадените 300-400 000 германски войници загиват още 120 000 души. Аз съм горд като българин, защото

сред пленените немски войни има от всички европейските националности, но нито един пленен българин!

Така е и за пленниците на цялата война. Това трябва нашите приятели от Русия добре да го знаят. Трябва да се знае, че СССР победи , защото се сражаваше Червената армия. СССР победи не само заради благородната цел, а заради комунистическата идея.

Парадоксално, именно на тази дата – 2 февруари - се промени името на партията от БКП на БСП. Оставихме 7% русофоби да разиграват 28 години българския народ  - защото 84% са русофили. Затова сте виновни всички вие!

С руския народ ни свързва 1200 годишно приятелство! Ние сме един народ практически – руснаци, украинци, българи, сърби, беларуси. Защото сме чада на една славянска култура. А сега сме тръгнали с противниците на Русия! Това не може да продължава.

Нона Дикова

Г-жа Дикова поднесе сърдечни поздравления от кмета на град Волгоград, от генерали от Съюза на ветераните в Русия, от Председателя на Думата на Руската федерация и от Министъра на правителството на Москва.

Проф. Нако Стефанов

Представете си какво щеше да стане и как щеше да изглежда светът, ако при Сталинград бе победила хитлеристка Германия? Тази битка, която продължи 200 дни и в която загиваха по 5-6000 души всеки ден и нощ, определи бъдещето на човечеството, онази точка на дислокация, в която човечеството е такова, каквото е днес. Величието ще бъде оценено още повече в бъдеще.

Това е една огромна победа на славянството! Днес има цели изчезващи държави от славянското семейство.

Това означава, че у нас са дошли не просто хора, които отричат Съветския съюз и победата във Втората световна война.

Те стреляха по комунизма, но уцелиха Русия и България.

И днес България е на смъртен одър.

Тези, които днес са на власт, скоро ще срещнат нова Сталинградска битка.

Да си пожелаем силите на злото днес по-коро да срещнат своя Салинград!

 

Акад. Васил Сгурев

Най-важният критерий са загубите – Сталинграсктата битка е възникнала спонтанно от обстоятелствата. През ранната есен на 1942 г Русия започва да пропада, загубите не могат да бъдат запълнени с нищо. В заповедта на Сталин се казват неща, които иначе никога не биха се казали. Сталин говори с войниците си на изключително ясен и разбираем език. Казва им така: „Вие се борите за справедлива кауза, но лошо се борите. Вие нямате дисциплината на немската армия и не умеете да се биете, както те го правят.”

Сталин с азиатския си нюх го усеща.

И издава тази заповед, с която нарежда да се създадат наказателни отряди срещу дезертьорите.

Затова немците казват: „ Иван престана да бяга и се хвана за окопите!”

 Положението в икономиката тогава също е много тежко – в окупираната от немците територия остава 70 милиона население, заводите дават 4 пъти по-малко производство на стомана, на въглища. 283 милиона души са под контрола на Хитлер... Руската армия е неподготвена, което е на съвестта на руското командване. Съветският съюз още не произвежда тежки танкове, само леки. Тогава Сталин взима политическо решение: „ Народът е уморен от загуби. Трябва ни победа на всяка цена!”

И двете страни струпват армиите си там. Съветският съюз има загуби от 1 100 000. Германия - 1 500 000. До 1947г са вадени трупове от мазетата на Сталинград. За първи и последен път Германия обявява траур с музика и черни знамена. Българското правителство прави абсолютно същотопо във всички наши градове.

Завършекът еголямата реч на Гьобелс  на 19 февруари 1943 г: „Аз ви питам - искате ли тотална война?”

Много важно е да се казва истината на младите хора. Те трябва да знаят какво точно е станало. Нашето партизанско движение започва след Сталинград. Да не се крият нито загубите, нито грешките от едната и от другата страна.

Ген. Вълчо Фотев

Сталинград е повратен момент във Втората световна война – най-кръвопролитният. След провала на плана „Барбароса” и невъзможността на Вермахта да овладее Москва, в невероятно тежките зимни условия – под минус 40 градуса, немското командване решава да прегрупира армиите си  и през лятото на 1942 г да нанесе главния си удар по южното крило на съветско-германския фронт.  

С цел да се достигнат нефтоносните райони на Кавказ, да се достигне до Каспийско море , да се овладее богатата на нефт област около Баку

и да се излезе на рубежа на река Волга в района на Сталинград. Да се пререже най-важната водна комуникация между руския юг и центъра на страната и най-важното – да се овладее Сталинград, който е крупен речен и жп транспортен възел , свързан със средна Азия и Урал.

В Сталинградската битка участва 6 армия на генерал Паулус с поддръжка от 270 000 войници. 540 000 в началото са руските войници.

Фронтът се разгръща на ширина 400-850 км и на дълбочина от 100 000 квадратни км, колкото България. Продължава 199 дни.

С Указ 227 от 28 юли Сталин нарежда срещу дезертьорите да се издават наказателни постановления. От сега железният закон да бъде – нито крачка назад без разрешение на централното командване. Немците пробиват, хълмът Мамаев курган се отбранява отчаяно, битката е за всяка улица, немците почти превземат града. Но руснаците контраатакуват, обкръжават и унищожават немската армия в града. Битката започва на 19 януари и завършва на 22, когато съветските войски овладяват града.

В обкръжението остават 300 000 немски и румънски войници.

Започва операцията Марс, което принуждава немците да се съсредоточат другаде, а не в Сталинград. Паулус отхвърля предложението за капитулация на 10 януари, но скоро се предава.

Победата има огромно морално влияние върху немката армия – пораждат се настроения срещу Хитлер във всички страни. Загубите на германия са 850 000, в това число 150 000 пленени. Голяма част от пленените войници умират от петнист тиф или от изтощение на път към Сибир и съветските мини.

В Германия през 1956 г се завръщат само 6000 души в това число и ген. Паулус.

Съветската армия дава общо 480 000 жертви и безследно изчезнали в битката, над 650 000 ранени, десетки хиляди цивилни граждани - огромна травма. В писмото си Райнер от 4-та военна бронетанкова дивизия пише:  

„Руската артилерия стреляше от горящия град, фанатици!  Животните бягат от този ад!

И най-твърдите камъни не могат да го понесат. Само руснаците устояват!”

 Атанас Буров по повод победата при Сталинград коментира: „Една от големите причини за поражението на Германия е изправянето на патриотизма и любовта към отечеството на руския народ срещу агресора! Народ, който е готов да загине, но не да превие врат и коляно пред противника си и да му позволи да се гаври с него. Аз ценя високо гордостта на тази нация. Нация без гордост не е нация!”

Приветствие поднесе представител на село Макреш, Видинско,

 добило името „Малкия Сталинград” след победата: „Ние сме верни на нашите сталинградски родители!”

Проф. Марин Колонкин

Темата е „Международният отзвук и взаимоотношенията в антифашистката коалиция.” Сталин, Рузвелт и Чърчил са контактували чрез писма. В тях те дават оценки за победните дествия на съветската алмия.

Рузвелт пише: „Доблестната отбрана на Сталинград дълбоко развълнува всички в Америка, ние сме уверени в нейния успех!” „Ползвам се от случая да ви изпратя възхищението си от храбростта и войнската доблест на вашите руски армии.”

”От имено на народа на САЩ искам да изразя на Червената армия нашето дълбоко възхищение от нейните великолепни, ненадминати в историята победи.”

Сталин благодари на Рузвелт за тази оценка. В строго секретно и лично послание до Рузвелт в писмо от март 1943 г Сталин пише „От посланието на Чърчил научих, че

в най-напрегнатия период за руските войски англо-американското настъпление в Северна Африка не само че не се форсираше, но изобщо не се водеше,

а набелязаните в него срокове са били отложени. В това време Германия вече успя да прехвърли от запад против съветските войски 36 дивизии, от които 6 танкови. Същевременно смятам за свой дълг да заявя, че главният въпрос е да се ускори отварянето на втори фронт във Франция. Тъй като помните и Вие, и Чърчил, че предлагахте вторият фронт да бъде открит още през 1942 г.”

След 1942 г американците започват да помагат на съветската армия с въоръжение през Аляска.

Целта на „Дранг нах остен” е да се разбие Червената армия и да се унищожи държавата Съветски съюз. Това не стана. Пленени са 6 германска армия, италианската и румънската армия.

Хитлеристите крият у дома истината. Ген. Ватер фон Зайблиц започва да действа сам – нарежда да се предадат на руснаците, друг генерал се предава на съветските войски, трети генерал се самоубива. По-младите отчитат неправилните действия на Хитлер. Създават се групи за премахване на Хитлер и за спасяване на Германия.

„Сталинград ни отвори очите. Ние разбрахме, че сме обречени.Обединявайте се срещу Хитлер!”

Фелдмаршал Паулус малко по малко разбира, че за да се спаси Германия, трябва да се премахне Хитлер:

„Хитлер не само няма да спечели войната, но и не трябва да я спечелва. Той е във вреда на човечеството и на германския народ.

Заедно с други немски офицери призоваваме да станат на борба против Хитлер.” На въпроса защо се е предал в плен, той отговаря, че Сталинград го е променил.

В  България започва изграждане на оперативен щаб, на военно-оперативен план, страната е разделена на 12 въстанически зони. Антифашистките сили създават контакти със съюзническите армии и посланици.

Доц. Александър Сивилов

Днес темата няма да засегнат официално нито в Германия, нито в САЩ. Но тогава, след битката, е точно обратното. В кореспонденцията това е много добре отразено:

На 2 февруари Чърчил изпраща телеграма до Сталин, в която казва: „Приемете моите поздравления за капитулацията на Паулус и унищожението на 6-та германска армия. Това е невероятно постижение!” За да го каже Чърчил, това е впечатляващо. Защото преди  той пише, че е бил винаги убеден антикомунист. Но Сталинград го убеждава в обратното.

Въпросът сега е защо се стига до „Рибентроп-Молотов”? Американските историци забравят за т.нар. странна война, при която

съюзниците чакат без да правят нищо. Чакат да се стигне до сблъсък между Червената армия и Вермахта.

Тази ситуация се променя след 1942 г. Чърчил се обръща към СССР едва, когато и Англия е нападната от Вермахта. За първи път документ между трите страни е подписан през 1942 г.

Англия и САЩ чакат, за да се види дали СССР ще просъществува.

И от там нататък развиват реалните си отношения със СССР.

Още от 1941 г СССР иска помощ с отваряне на втори фронт. Но едва след победата при Сталинград и Курската дъга убеждава западните си съюзници да действат. Това трябва да се напомня на западните държави – какво дължат на СССР.

Доц. Валентин Вацев

Сталинград е „типпинг пойнт” или „точка невозврата” - събитие, след което нищо не може да се върне назад.

Например Френската революция – след нея дори всичките й противници да се бяха обединили, няма как епохата да се върне назад.

Тази битка носи усещане за метафизично събитие. Както казва Аристотел - бъдещето на миналото е подобно. Сталинградската битка е събитие с огромен метафизичен смисъл. Днес в България има хора, които професионално воюват със Сталинград. Затова Сталинград остава проверка на нашето мислене.

Сега Русия е в навечерието на една необратимонст. Ясно е, че между белия и червения проект не може да има синтез. Руският президент дълго се опитваше да направи това – не става!

80% от руснаците се дразнят, когато им говориш лошо за Сталин.

Не са сталинисти, но им е омръзнало всичко друго. Тази и следващата година очакваме червеният проект да се възстанови в нова форма. Както каза един много нашумял руски икономист –

„Аз очаквам призракът на комунизма да затича през градове и села през следващите 10 години.”

В България ние сме в разгара на необратимостта. Напомням ви с какво се занимаваме цяла седмица – с трижди проклетата Истанбулска конвенция, която иначе би могла да бъде смешна. Вижте как реагира „евроелитът”? Виждате ли какво разкъсване има между българското общество и евроелита на България? Ние не знаем какво ще стане след това! Не може да се замаже разкъсаното.

В света също наближава една необратимост.

Тоест може да се каже, че „Сталинград” предстои.

Какво имам предвид? Студената война още я няма. Но аз мисля, че тя предстои. Студената война е необратимост. Ето ги белезите – демонизация и сатанизация на противника, абсолютна изолация и санкции, които се вдигат спрямо противника, ключово събитие от военно естество. Сега Карибската криза не може да се повтори. Но в руското военно ръководство не крият, че не може да се спре разширяването на НАТО, освен ако не се разположат ракети на едно място, много удобно в американския континент – дали ще е Куба, дали ще е Никарагуа, дали ще е Венецуела? И това ще стане до края на годината. И това е точка на необратимонст.

За мен Сталинград просто е синоним на победата.

Руският елит, който разруши Съветския съюз и се опита да си намаже победата на филийка и да си я хапне, се задави.

Те не можаха да изградят света, който обещаваха. А това важи и за българския елит, който се нагърби с „прехода”. Необратимо е разбирането на обществото, че нищо от това, което ни обещаваха, не се състоя.

Сталинград е интересен като начин за ориентация в света. Аз виждам тътена на предстоящата история. На събитията, които ни предстоят. Идано да сме готови морално, интелектуално и екзистенциално за тези събития, които чукат на вратата. За мен всичко това е компресирано в кратката дума „Сталинград”.

Проф. Искра Баева

Проф. Баева направи преглед на хрониката на Втората световна война и спецификите в отделните й периоди и в отделните страни, различните фронтове и обрата при Сталинград, за да се стигне до краха на нацистка Германия. Тя обърна внимание, че цифрите за загиналите са различни от различните източници.

Лъчезар Еленков, поет

Бях в Сталинград през 1958 година, 14 години след победата. Следвах в Москва. Попаднахме десетина студенти момичета и момчета в Сталинград. Очаквах да видя развалини.  Бях пътувал извън Москва през 1954 г и нищо не показваше, че тук е минал смерчът на Втората световна война. Войната се усещаше само по белези отвън, белези върху лицата, виждахме някой без ръка или с черна превръзка на окото...

Аз усетих болката по-късно, в Сталинград. През лятото отидохме на един остров отсреща да се къпем. И един от рибарите, беше с превръзка, ми разказа съдбата си. Как е оцелял. Немският танк е стоял на място, руснаците в траншеята са защитавали една стена. Тогава той е бил двайсет и няколко годишен. Танкът тръгва, за да го смачка до стената. Каква жестокост! Момчето отстъпва до стената и когато танкът стига на един метър от него, той усеща под крака си нещо и в последния момент пропада под една железобетонна плоча. Танкът минава напред през стената, разрушава я и продължава напред. Момчето излиза  и успява да се качи отзад върху танка. Люкът бил отворен, защото било горещо. Това става през лятото на 1942 г, когато немците са още в силата си. Той отива до люка и изпразва вътре автомата си. Но и него го прострелват в окото. Така оцелява.

Той ме попита:

  • Вие, българите, имате ли много жертви във войната?
  • Да, - казах. – партизани, а после и войници. - И се похвалих, че нашата армия е освободила Сърбия, Унгария и е стигнала до Виена под командването на маршал Толбухин.

Един ден комсомолският ни секретар каза, че ще ходим на мъжки съботник. Момичетата ги пратиха на екскурзия по Волга. А ние отидохме на съботник да събираме костите на убитите войни. Това е на юг от Сталинград, където е истинска степ.

Там през лятото вятърът издухва пясъка, малко растителност има и от почвата „поникват костите”, образно казано.

Ние попитахме:

  • Как ще различим костите на руските войници от тези на немците?

Отговориха ни:

  • По петолъчката. Ако има останало копче от петолъчка, е руснак, ако има копче със свастика, е немец.

Да, ама там боят е бил ръкопашен! Първата изненада – едно от момчетата намери изгнил портфейл.  В него имаше следа от някаква покана, на която пишеше „Кремъл”. Аз си обясних по-късно – това бе покана за бала в Кремъл. Войникът беше офицер. Имаше и пари вътре. Той е мечтал да отиде на този бал в Кремъл. Тези покани са раздадени в навечерието на битката, при която се защитава Москва. Вътре имаше и менюто на коктейла...

Тогава комсомолският секретар каза – ще събирате и костите на немците! Тях слагахме в отделни ковчези. Тези на червеноармейците заминаваха за бъдещия пантеон на Мамаев курган, който се построи след 1961 година, а немците ги погребваха в отделно гробище.

Фанатизмът и промиването на мозъците е основната причина немците да стигнат до Сталинград и да загинат 1 милион немци. Тогава попитах един състудент от Източна Германия:

  • Нима вашият трудов народ не е знаел на каква война отива?

Той ми каза:

  • Причината е Блаупункт.

Блаупункт на български е синя точка. Това са радиоапарати, които са раздадени на всички семейства и чрез тях са промити мозъците. Днес в България често се промиват мозъци.

Промиването на мозъци е обхванало цяла Европа и целия свят почти. Но аз вярвам, че рано или късно, ще стигнем до истината за Сталинградската битка. Аз написах стихотворение „Съботник в Сталинград”.

Там, на брега на Волга, възмъжахме с 5 години! Тогава, когато събирахме костите, усетих величието на обикновения руски човек. Защото битката я планират генералите, но я решава обикновеният войник.

Здравко Петров

Последствията от Сталинградската битка са:

1. Създава се военният промишлен комплекс на Съветския съюз.

2. Създава се новата личност, готова на всичко за родината.

Никой, който е нападал Русия до този момент, не си е  поставял за цел да унищожи четвърт от човечеството. За Русия тази битка не е само, за да победи немския национал социализъм. Тя е за правото да съществува не само физически, но и метафизически. Сталинградската битка е най-голямото събитие не само във Втората световна война, но може би и през целия 20 век. Не без основание тази битка може да бъде наречена „велика”. Защото тогава е пречупен гръбнакът на фашистка Германия. С тази победа във Втората световна война Съветският съюз заема мястото си на световен фактор чак до 1991 г.

Чл.кор.Васил Проданов

Съветският народ  устоя през Втората световна война. Много говориха тук за героизма на съветския народ. Но проблемът е, че съветският народ вече го няма. Не Хитлер победи съветския народ. Сега на негово място има много народи на различни републики. Но съветският народ беше победен от една Трета световна война – студена война, в която участваха и неговит е ръководители.

Хитлер не успя да го победи, но Горбачов, Елцин и останалите участници в Третата световна война успяха да унищожат съветския народ.

В резултат на тази Трета световна война започна пренаписването на историята и у нас и сега се оказа, че у нас не е имало фашизъм. А съветските войски са дошли тук и са били окупатори. Стигна се до там, че в София издигнаха паметник на главния победител в Третата световна война – Рейгън, докато паметниците на съветските войски се шарят не с какво да е, а с пречупени кръстове! Сега преброихме над 1000 пречупени кръстове из София. Аз питах възрастни хора, те казват – преди 9 септември 1944 г имаше тук - таме, но не бяха толкова колкото сега.

Излиза, че сега има повече пречупени кръстове от тогава.

 На книжните пазари лесно може да се купи „Моята борба”, но не може да се купи „Капиталът” на Маркс. В интернет можете да прочетете сума ти положителни коментари за „Моята борба”. В Западна Европа расте антисемитизмът.

Това е резултат на разпадането на субекта  на победата през Втората световна война – през Третата световна война пораженията върху хората са много по-големи, отколкото във Втората световна война. От 1990 година насам само 200 000 големи учени са заграбени от Русия – това струва трилиони.

По последни данни 1 трилион долара нелегално са изтекли от Русия.

Ние сме една победена страна от Третата световна война.

Ние сега имаме 11 пъти повече бедни, отколкото през 1988 г. Неграмотността на населението през  50-те години на 20 век беше премахнато, а сега имаме стотици хиляди неграмотни.

Четвърта световна война или нова студена война – това понятие за пръв път се употребява от проф. Стивън Коен. Доцент Владислав Лесневски й, който  е бил ръководител на катедрата по руски език в УНСС до началото на 90-те години, разказва следното: Желю Желев като президент без да има право нарежда с писма на университетите да закрият катедрите по руски език. Закриват ги, разбира се. Един ден Лесневский попитал: „Желю, кажи защо изпрати тези писма?!” Той се смути, изчерви и промърмори: „Ти не разбираш - то така ми беше наредено.”

Тук трябваше да се промени идентичността за нашето население. Истанбулската конвенция с този „джендър” е пример за това.

Ген. Стоян Топалов

Сталинградската битка е най-кървавата в съвременната история. Генерал съм и съм съветски възпитаник. Имах възможност да изучавам съветското военно изкуство и 4 пъти да посетя този град. Лекции не се четяха. Лекциите бяха от живите участници в битката. Те ровеха и вадеха костите и пълнехме кутиите с пръст от там.

Ген. Топалов направи преглед на военните факти и трите етапа на  Сталинградската битка.

По времето на настъплението на ген. Паулус има 15 000 дезертьори от съветските войски, които са избити от своите.

По време на битката се създават първите танкови центрове. Ген. Топалов направи анализ на слабостите във връзките между съветските военни единици.

За един ден по данни на съветското Информбюро загиват 40 000 граждани на Сталинград.

Може би става въпрос за няколко дни. Новите попълнения слизат от гарата и веднага влизат в бой. За хълма Мамаев курган за 4 дни от 10 000 души в руската дивизия остават 800.

Генералът показа кутийка с пръст от Мамаев курган – с остатъци от шрапнели и кости.

Една книга на на Рюдигер Оверманс разкрива новите декласифицирани архиви в Германия. Той пише в един вестник, че жертвите при Сталинград не са както бяха досега 2 милиона, а са над 2 милиона и 200 хиляди.

Доц. Васил Василев

Има редица логични причини за краха на хитлеровата армия. Аз ползвам над 90% германски военни източници. Според тях Хитлер е човек на 19 век. Той не обръща внимание на потнециала на ядрената физика и ядреното оръжие. Той смята себе си за най-голям специалист в Германия по военна икономика – нефтената идея господства у него и това предопределя кампанията срещу Сталинград и Кавказ.

Германците смятат да вкарат в битката първоначално авиацията, а не 6-та армия. Оттеглянето на съветските войски е стратегическо, но организацията на средно ниво е на много ниско ниво, губи се координацията и германците мислят, че ще ги разбият. Тогава се решава 62-ра съветска армия да брани Сталинград до последния човек.

Германците правят грешка и спират настъплението за 2 седмици. Съветската армия използва хитрост – придвижва се само нощем. Заповедите се съобщават по телефона и телеграфа и се пишат ръчно, така германското разузнаване не може да научи къде се съсредоточават съветските войски. Малко се говори тук за ролята на спецчастите, които са изключително подготвени.

Друг прийом – маршал Жуков не се появява в Сталинград. Той се появява на Калининградския фронт, а германците винаги смятат, че където се появи Генералът – Победа, там ще има настъпление.  

Ген. Чуйков не признава загуба, той е бил изключително твърд. Казвал: ”Или ще удържим Сталинград, или ще умрем!” Прочутата реплика „Времето е пари” той преубразува във

„Времето е кръв!”

Германците имат страхотно превъзходство по въздуха – правят 1000 полета дневно. Приближават се на няколко метра от щаба на Чуйков, затова той се премества в резервния щаб. Бързо девет-десети от Сталинград са завладени от германците.

В главите на руските войници бяха набивани 3 лозунга: Всеки човек –крепост! Зад Волга за нас няма земя! Да устоим или да загинем!

 Много немски генерали и офицери правят признания за силата на руския дух.

Сталин вече се вслушва в руските командващи, което е важно, а Хитлер е самонадеян и води битката, докато всички загинат. Хитлер е заблуден, че ще успеят да снабдяват обкръжената му войска.

Малко се знае,че голяма роля за победата оказва Информбюро, пропагандната агенция. Гениалният Иля Еренбург още през октомври 1941 г казва: „Ще издържим! Трудно ще ни разберат германците. Русия може да се откаже от всичко, тя е готова на суров живот. Не могат да окупират Русия.”

Ген. Рокосовски казва, че немската армия е армия на парада, на парвенютата.

Асп. Владимир Трифонов

Той направи анализ на източната политика на Европейския съюз и забравените уроци на Сталинградската битка.

 

Евразийският клуб България

РКИЦ

Россътрудничество

Съюзът на ветераните от войните

Фонд „Устойчиво развитие”

 

Архивните снимки са от РИА Новости и ТАСС.

 

Коментари