КАКВО ПОСТИГНА БРИКС?

КАКВО ПОСТИГНА БРИКС?

Девета среща на върха на най-мощните развиващи се държави -

септември 2017


 

Анализ на Председателя на Комисията по външна политика на ЕКБ,

Николай Арабаджиев


 

На 4 и 5 септември 2017 година в южния китайски пристанищен град Сямън /1/ под надслов „По-силно партньорство за по-светло бъдеще“ се състоя Деветата годишна среща на държавите от БРИКС /Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка/ с участието на президента на Китай Си Дзинпин, президента на на Бразилия Мишел Темер, президента на Русия Владимир Путин, премиера на Индия Нарендра Моди и президента на Южна Африка Джейкъб Зума.

В срещата за първи път взеха участие и лидерите на пет страни, които не влизат в БРИКС – Тайланд, Мексико, Египет, Гвинея и Таджикистан – с цел да бъдат обсъдени сътрудничеството Юг-Юг и пътищата за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие 2030, както и евентуалното разширяване на групата с нови членове.


 

Справка

Понятието БРИК /станало БРИКС след присъединяването към обединението на Южна Африка през февруари 2011 година/ е изковано и въведено от британеца Джим О’Нийл, главен икономист в инвестиционната компания Голдман Сакс в Ню Йорк, САЩ. В свой аналитичен доклад, публикуван през ноември 2001 година, той откроява нарастващото значение на водещите развиващи се страни в структурата на световната икономика – Бразилия, Русия, Индия и Китай – и предрича, че тяхното ускорено развитие ще доведе до тектонични размествания на световната икономическа сцена.

Тогава Джим О’Нийл не е имал предвид никакво политическо или икономическо обединение на тези страни – той е мислил за възможностите за изгодни вложения на своите клиенти в акции и условно е събрал в едно понятие страни, които по негово мнение имат най-голям потенциал за ръст на фондовете пазари.

През 2007 година Голдман Сакс оповестява резултатите си от отчета за развитието на страните от групата на БРИК. Тогава компанията предвижда към 2050 година общият ръст на икономиките на БРИКС да надхвърли по размер ръста на икономиките на най-богатите страни в света, известни като Г-7, но по-нови анализи показват, че това ще стане към 2032 година.

БРИКС /на английски: BRICS/ представлява акроним на имената на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка / на английски: Brazil, Russia, India, China, South Africa/. Използвана е алюзия чрез игра на думи / на английски bricks означава тухли/.

Взаимоотношенията между страните от БРИКС водят началото си от септември 2006 година, когато по време на 61 сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк се срещат министрите на външните работи на четирите страни – Бразилия, Русия, Индия и Китай. Първа среща на държавните глави на тези страни се провежда на 9 юли 2008 година след срещата на Г-8 в Япония. Главите на страните от групата БРИК се събират на своята първа официална среща на върха на 16 юни 2009 г. в Екатеринбург, Русия. Срещата се провежда в къщата на Севастянов, която днес е паметник на културата и в която се провеждат също срещите на върха на Шанхайската организация за сътрудничество. Страните се представляват от Дмитрий Медведев (Русия), Луис Инасиу Лула да Силва (Бразилия), Манмохан Сингх (Индия) и Ху Цзинтао (Китай).


 

В навечерието на срещата на върха

От момента на създаването на БРИКС групата среща силно противодействие както от определени кръгове на Запад, така от привържениците на „универсалния модел на развитие“ в самите страни на обединението. Срещу него се води истинска информационна война, неговите критици неуморно твърдят, че то вече е загубило своята динамика и следователно е станало неактуално и ненужно. В дните преди срещата в Сямън в някои световни, а и наши медии се появиха материали, които предварително ни разказаха за нищожните резултати от нейната работа. Разбрахме, че това е едно рутинно мероприятие, от което не бива да се очакват сензации. Научихме, че това е един „загубил жизнеспособност дискусионен клуб“, който „нито е сплотен, нито е успешен, нито е лидер на развиващия се свят“. Научихме също за противоречията и конфликтите между неговите членове и други интересни подробности.

Действително, през последните няколко години е налице забавяне и даже спад в темповете на развитие на повечето страни от БРИКС. Вътрешнополитическата ситуация в Бразилия и Южна Африка е изострена и нестабилна, а отношенията на Русия със западните страни почти напомнят за дните на Карибската криза. Очевидно БРИКС преживява период на изпитания, но сякаш преодоляването на самите тези трудности разкри истинския потенциал на неговата обединяваща философия. Така, в хода на подготовката на срещата в Сямън, на 28 август спокойно и цивилизовано бе поставен край на продължилия повече от 70 дни тежък конфликт между Делхи и Пекин относно принадлежността на спорното плато Доклам в Хималаите.

А като капак на всичко, в следобедните часове на 3 септември, когато в Сямън вече протичаха разговорите „на четири очи“ между лидерите на БРИКС, Пхенян осъществи шести по ред ядрен опит, този път с водородна бомба.


 

Китайското председателство

Всички участници в Срещата на върха отдадоха заслужено признание за удивително енергичните усилия, които Китай, като председател на БРИКС за 2017 година, полага за придвижване напред във всички области на сътрудничество на обединението.

Проведената в началото на август 2017г. в Шанхай среща на министрите на икономиката и търговията на страните от БРИКС взе решение за създаване на електронни логистични хъбове за ускорена митническа регистрация и обработка на документите. Бяха приети Програма за хармонизиране на инвестиционната дейност, Пътна карта за развитие на електронната търговия и Рамков договор за сътрудничество в сферата на технологичните иновации.

Срещата на министрите на промишлеността, проведена на 29 юли 2017 г. в Ханчжоу, завършва с подписване на План за действие в седем области на промишленото сътрудничество.

В Съглашението за сътрудничество в областта на културата за периода 2017-2021 г.г., подписано от министрите на културата на 6 юли 2017 г. в град Тянцзин, страните предвиждат да създадат четири международни асоциации за задълбочаване на сътрудничеството между музеите, художествените галерии, библиотеките и театрите на страните от БРИКС.

На 18 май 2017 година в Пекин се провежда втора среща на Работната група на БРИКС за борба с тероризма, на която се конкретизират по-нататъшните съвместни усилия в това направление.

Безспорна заслуга на китайското председателство е развитието на сътрудничеството във формат БРИКС плюс идея, провъзгласена от министъра на външните работи на Китай Ван И в началото на януари 2017 година. Предложението на Китай предполага създаване на постоянен кръг от наблюдатели или диалогови партньори, представители на големи и влиятелни страни, които на равноправна основа да участват в изработването и предлагането на решения на глобалните предизвикателства.


 

БРИКС не е говорилня, а отбор, който си върши работата докрай

На 3 септември 2017 година в рамките на програмата на срещата в Сямън се открива Бизнес форум с участието на над 1200 представители на деловите среди от страните на БРИКС. В своето приветствие към участниците и в отговор на критиките към обединението, президентът на Китай Си Дзинпин изтъква, че „макар икономиките на петте страни да са били възпрепятствани от насрещни ветрове с различна сила, потенциалът за растеж и тенденциите към разтеж остават непроменени“.

През последните 10 години съвкупният вътрешен продукт на БРИКС е нарастнал със 179%, търговският обмен с 94%, а градското население с 28%. БРИКС не е говорилня, а отбор, който си върши работата докрай“.

Сякаш за да потвърди тези думи, сп. „Икономист“ в статия, посветена на БРИКС, в броя си от 8 юни 2017 година, подчертава: „Дори след техните неотдавнашни изпитания, съвкупният им вътрешен продукт /$16.6 трилиона/ остава далеч по-голям от това, което тимът на Голдман предвиждаше през 2003 година /$11.6 трилиона/.


 

Декларацията от Сямън – Манифест на многоополюсния свят

На 4 септември лидерите на страните от БРИКС приемат с единодушие съвместна декларация, която ще остане в историята като Декларацията от Сямън. Непосилно е да се изложи съдържанието на този обемист документ, изпълнен с ярко и със самочувствие формулирани позиции по всички актуални проблеми – от въпросите на бъдещото сътрудничество между страните от БРИКС, през обстановката на Корейския полуостров, до перспективите на синята икономика/2/. И все пак, струва си да споменем поне някои от тях, които най-нагледно отразяват духа и размаха на намеренията на авторите на декларацията.

Член 38 препотвърждава решителната и безрезервна привързаност на страните от БРИКС към целите и ценностите на Организацията на обединените нации „като универсална многостранна световна организация, на която е възложен мандат за поддържане на международния мир и сигурност, за съдействие на глобалното развитие и за защита на правата на човека.

Член 5 утвърждава понятието „стратегическо партньорство“ по отношение на всички участници в БРИКС и тяхното встъпване във „второто златно десетилетие на сътрудничество и солидарност“. Член 6 декларира създаването на по-справедлив и равноправен международен икономически ред като една от главните цели на БРИКС. Член 28 предвижда преизчисляване към 2019 година на квотите в Международния валутен фонд, а член 39 настоява за реформа на Съвета за сигурност на ООН с оглед Бразилия, Индия и ЮАР да получат статус на постоянни членове в него, по възможност с право на вето.

Декларацията осъжда „едностранните военни интервенции, икономическите санкции и произволното използване на едностранни принудителни мерки в нарушение на международното право и на общоприетите норми на международните отношения“. В тази връзка страните от БРИКС остро осъждат ядрените изпитания на Северна Корея, но подчертават, че този въпрос може да бъде решен „само с мирни средства и чрез пряк диалог между заинтересованите страни“. Съвместният документ подчертава, че дългосрочно решение на кризата в Сирия може да бъде постигнато чрез всеобхватен политическси процес по инициатива, под ръководството и при водеща роля на самия сирийски народ, който да гарантира суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в съответствие с резолюция 2254 /2015/ на Съвета за сигурност на ООН, както и в духа на Женевските мирни преговори и процеса от Астана.

Декларацията от Сямън дава ясно да се разбере, че основната цел на БРИКС е не само икономическата интеграция, но преди всичко – преформатирането на международните отношения с цел повишаване на влиянието на новите центрове на сила – нововъзникващите пазари и динамично развиващите си страни. Казано по друг начин, политическата философия на обединението е насочена към повишаване ролята на петте страни в глобалното управление, към това те да бъдат не просто изпълнители, а производители на правилата на това управление /от rule-taker към ruler-maker/. Следователно, стремежът на БРИКС е да демонстрира своята роля на алтернативен източник на сила, основана не на военна мощ, а на комбинация от динамично устойчиво развитие и утвърждаване на нови правила на поведение и на сътрудничество в международен мащаб.


 

За нова финансова архитектура на глобалната икономика

Страните от БРИКС отстояват мнението, че световната валутна система прекалено зависи от положението на долара или по-точно – от финансовата политика на ръководството на САЩ. Те смятат, че в сегашния й вид тя е несправедлива по отношение на страните от БРИКС и като цяло за „новите икономики“ и искат да променят това положение.

В навечерието на срещата на върха сайтът на Кремъл публикува статията на Владимир Путин „БРИКС – към нови хоризонти на стратегичското партньорство“, в която президентът на Русия излага своите виждания за перспективите на по-нататъшното взаимодействие. В нея той заявява: „Русия споделя опасенията на членките на БРИКС, за несправедливостта на глобалната финансова и икономическа архитектура, която не отчита нарастващата тежест на развиващите се икономики. Готови сме да работим, заедно с нашите партньори, за да преодолеем прекомерната доминация на ограничен брой резервни валути. Освен това, ние ще работим и за по-балансирано разпределение на квотите и тежестта на гласовете в Международния валутен фонд и Световната банка“.

Междувременно, в хода на председателството на Китай Новата Банка за Развитие /НБР/ на БРИКС /3/ направи решителни стъпки към пълноценно функциониране. През настоящата година НБР откри за страни от обединението седем кредитни линии на стойност 1.5 милиарда долара и има готови проекти, за които ще предостави още 2.5 милиарда долара до края на 2017 година. За 2018 година се подготвят 23 проекта на стойност 6 милиарда долара.Банката откри свой клон – Африкански регионален център в Йоханесбург, ЮАР, и се подготвя да разкрие клонове в останалите страни от БРИКС.

Налице е стремеж на страните от БРИКС да дедоларизират своите икономики – постъпателно и методично. Въпреки, че това се натъква на активната съпротива на световното банкерско лоби, лидерите на Русия, Китай и Индия нямат намерение да се отказват от своето решение да търгуват помежду си в национални валути.

Главен инструмент на прехода към разплащане в национални валути трябва да стане споменатата вече Банка на БРИКС. Засега нейният уставен капитал е недостатъчен за реализация на тази амбициозна цел, но в Сямън бе заявено, че към 2025 година 90% от търговските операции между страните от БРИКС ще се извършват в национални валути.

Китай е готов да ускори това начинание. Скоро Пекин ще обяви една фючърсна сделка за суров петрол, оценена в юани и конвертируема в злато. Централната банка на Русия и Народната банка на Китай вече подготвят суапови сделки в рубли и юани.

По този повод в свой коментар за срещата в Сямън от 5 септември в сайта „Ейшъ Таймс“ /”Asia Times”/ световно известният журналист Пепе Ескобар/4/ закачливо подмята: „Ако тази идея само веднъж прекрачи границите на БРИКС и достигне до страните от БРИКС плюс, а след това и до глобалния Юг, реакцията на Вашингтон ще бъде подобна на взрив на атомна бомба /да се надяваме, не в буквалния смисъл/“.


 

Много от днешните конфликти вече не могат да бъдат разрешени без нас“

Създаването на БРИКС е отражение на очертаващата се през новия век обективна тенденция за формиране на полицентрична система на международните отношения. В периода 2003-2013 година икономиката на страните от БРИКС, които са дом на 43% от населениието на света, нараства 4.2 пъти, докато икономиката на развитите страни – със 61 процента. По данни на Международния валутен фонд в момента съвкупният брутен вътрешен продукт /БВП/ на БРИКС представлява 27% от световния и практически е съизмерим с БВП на САЩ и на Европейския съюз.

При все това лидерите на БРИКС напълно реалистично си дават сметка, че обединението все още няма необходимия потенциал да определя международния дневен ред. Но неговата роля, макар и скромна в момента, ще има все по-важно политическо заначение. Страните от БРИКС вече са отправили безпрецедентно предизвикателство към съществуващия световен икономически и политически ред. Неразделна част от това предизвикателство е стремежът да бъдат формулирани и предложени убедителни собствени отговори на новите проблеми на регионално и глобално равнище. Не е случайно, че в своето изказване на пленарното заседание на срещата на върха президентът на Китай Си Дзипин със спокойна увереност даде израз на своето убеждение, че много от световните конфликти вече не могат да бъдат разрешени без БРИКС.

Сътрудничеството във формат БРИКС е колективен проект, който ще играе все по-важна роля в сферата на международната икономика и глобалното управление. В тази връзка споменатият вече журналист Пепе Ескобар добавя: „Стратегическата доктрина на Вашингтон постановява, че на Русия и Китай по никакъв начин не трябва да бъде позволявано да имат решаваща роля на евразийския континент. Но, това, което БРИКС имат на склад геоикономически, се отнася не само до Евразия, но и до глобалния Юг“.


 


 


 


 


 

БЕЛЕЖКИ:

1. Град Сямън – Един от най-големите градове на юго-източното крайбрежие на Китай, разположен в провинция Фудзиен. Отстои на 310 км от остров Тайван. Населението му надхвърля 3.5 млн. души. През 80-те години на ХХ век Сямън е обявен за една от четирите специални икономически зони, създадени с цел привличане на чужди инвестиции. Притежава изключително добре развита икономика – корабостроене, машиностроене, химическа и хранително-вкусова индустрия. Голям транспортен център с международно летище и голямо пристанище. През 1985 г. за кратък период от време за зам-кмет на града е назначен сегашният придент на Китай Си Дзинпин.

2. Синя икономика. В тесен смисъл това е икономиката, чиито отрасли са свързани с по-ефективното използване на ресурсите на моретата и крайбрежните райони чрез равитие на морските биотехнологии, възобновяемите енергийни източници и други.

3.Новата банка за развитие на БРИКС е международната финансова организация - банка за развитие, която е създадена от страните членки на БРИКС с цел финансиране на инфраструктурни проекти и проекти за устойчиво развитие в тези и други развиващи се страни. Седалището на банката е в Шанхай.Уставният капитал на банката е 100 милиарда щатски долара, от който половината в щатски долари. Политическото решение за създаване на банката е взето от лидерите на БРИКС на петата среща на върха на БРИКС в Дърбан на 27 март 2013 г.

4. Пепе Ескобар – бразилски журналист, който работи за “Asia Times” Online, руските RT Network u Sputnik News, иранската Press TV. Фокусира вниманието си върху Централна Азия, Близкия Изток, Иран и Афганистан. Автор е на редица книги, сред които най-известни са: „Глобалистан: Как глобализираният свят се разтваря в течни войни“ /2007/, „Обама създава Глобалистан“ /2009/, „Империята на хаоса“ /2014/.


 


 


 

Коментари