ЗАЩО ЦЪРКВАТА НЕ ПРЕДОТВРАТИ ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ?

ЗАЩО ЦЪРКВАТА НЕ ПРЕДОТВРАТИ ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ?

ОБЯСНЕНИЕТО НА ПАТРИАРХ КИРИЛ ПРЕДИЗВИКА ОСТРИ КРИТИКИ ЗАРАДИ ОГРОМНОТО МУ ЛИЧНО БОГАТСТВО.

 

Светослава Рудолф

Октомврийската революция бе предизвикана от измененията в обществото, които бяха настъпили в продължение на 200 години преди нея, заяви патриархът на Москва и цяла Русия Кирил, предаде Интерфакс.  Според него „тогава започнали да се рушат духовните основи в живота на нашето просветено общество, на така наречените елити. Хората са загубили вътрешния си суверенитет, което е довело до загуба и на вярата.”

Църквата не е могла да попречи на този процес, защото „при видимото благополучие, в което е съществувала, всъщност е била с оковани ръце и крака от държавата”. Според него Църквата „не е имала възможност да говори на хората Божията истина без да се съобразява с властта” и не е могла да дава своята оценка на политическите процеси.

И сега някои призовават да се върви по същия път, оплака се патриарх Кирил: „Казват ни – затворете вратите на своите храмове и там вършете, каквото искате.” Но според него „църквата не бива да се изолира от народа, защото Църквата е самият народ.” „Ние ще продължим да провъзгласяваме Божията истина!”, заяви патриархът.

Макар да е известно, че е сред най-близките поддръжници на президента Владимир Путин, през октомври той каза, че РПЦ принципно няма да се меси в политиката.

Изявлението на патриарха за Октомврийската революция предизвика остри спорове в руското общество, което и без това е разделено в оценката си за епохалното събитие. Леви интелектуалци, историци и блогъри доста яростно коментираха, че руският народ през 1917 г помнел как по време на революцията през 1905 г църковниците разрешили на властта да поставя оръжия на камбанариите на храмовете, за да се стреля срещу същия този народ. Че на 9 (22) март 1917 г Светият синод призвал руския народ да признае и подкрепи Временното правителство на Георги Лвов, което свалило император Николай Втори и „е поело управлението на страната в един тежък исторически момент”.

Седмичникът „Църковност” даже цитира въпросното обращение от тогава: „Изпълни се Божията воля! Русия стъпи на пътя на нов живот. Да благослови Бог нашата велика родина с щастие и слава по нейния нов път. Заради многото жертви, дадени за завоюването на гражданските свободи, заради спасението на нашите собствени семейства, заради щастието на родината ни, оставете в това велико историческо време всички разпри и несъгласия, обединете се в братска любов за благото на родината и се доверете на Временното правителство! Светият синод усърдно се моли на всемогъщия Господ да благослови труда и начинанията на Временното руско правителство и да му даде сила, твърдост и мъдрост!”

През 1918 г болшевишкото правителство, което взима властта през октомври 1917, забранява с декрет религията да се преподава в училище. Ленин пише даже книга „За религията” и обича да цитира Маркс, който казва, че „религията е опиум за народа”. Вождът на ВОСР иска вярата в комунизма да замени вярата в Бог.  „Всяка една религиозна идея, всяка една идея за какъвто и да било бог, ... е най–неизразимата мерзост.“,заявява той.

Нека видим по-подробно драматичната хроника от тогава до днес:

Длъжността на Патриарха фактически се закрива през 1925 г, само 3 години след създаването на СССР през 1922. Поводът е, че тогавашният патриарх Тихон умира. След това управляващите не позволяват да се избере нов. Стотици храмове са разрушени, а хиляди свещеници, ако не са убити, са изпратени в лагери, където много от тях загиват. Според ‘Енциклопедия Британика’ до 1939 г. на цялата огромна територия действат само трима–четирима православни епископи и 100 църкви.“

Сталин, който изтребва свещениците в лагерите, по принуда изведнъж рязко променя политиката на държавата към РПЦ – заради Втората световна война. Нацистка Германия неочаквано напада СССР, руският народ е изправен пред крах и Сталин решава да използва именно църквата за масова военна мобилизация. Изследванията показват, че за целта Сталин прави отстъпки на РПЦ и храмовете нарастват на 25 000, а свещениците - 33 000.

„Точно в деня на германското нашествие митрополит Сергий, главата на църквата, призова вярващите да направят всичко, което е по силите им, за да победят.”, пише проф. Ричард Овъри от Кралския колеж в Лондон.  За награда през 1943 г. Сталин признава православната църква и назначава Сергий за нов патриарх. „Църковните служители откликнали на това, като събирали пари от членовете на църквата и с тях финансирали създаването на танкова колона — пише Овъри. — Свещениците и епископите призовавали хората да вярват в Бога и в Сталин.“

‘Официалното издание на Руската православна църква „Списание на московската патриаршия“ възхвалява Сталин като най–великия водач и учител на всички времена и народи, изпратен от Бога да запази нацията от потисничество, земевладелци и капиталисти. Вярващите са призовани да дадат и последната си капка кръв в защита на СССР от враговете и да дадат всичко от себе си, за да построят комунизма.’, пише теологът Сергей Иваненко, цитиран в материал на „Онлайн библиотека”.

От 1945 г. до 1970 г патриарх е Алексий Първи. В книгата „Съветският съюз: петдесет години“ на Харисън Салисбери четем: „След войната църковните водачи незабавно се включиха в поддържането на интересите на Сталин относно външната политика в периода на студената война.“ Друг труд, „Мечът и щитът“, пък разкрива как патриарх Алексий I „стана член на Съвета за световен мир, просъветска организация, основана през 1949 г.“. Той и митрополит Николай „бяха високо ценени от КГБ, тъй като служеха като проводници на съветско влияние“.

През 1955 г. патриарх Алексий I заявява: „Руската православна църква подкрепя външната политика на нашето правителство, която е изцяло мирна, но не защото, както някои твърдят, на църквата ѝ липсва свобода, а защото политиката на Съветския съюз е справедлива и отговаря на християнските идеали, които църквата проповядва.“ Свещеникът – дисидент Георгий Еделщайн коментира пред „Гардиън”: „Всички епископи бяха внимателно подбирани, за да могат да сътрудничат със съветското правителство. Всички бяха агенти на КГБ. Известно е, че патриарх Алексий беше вербуван от КГБ под кодовото име Дроздов. Днес те прокарват същата политика спрямо властта, както е било преди 20 или 30 години.“

Днешните критици на РПЦ не приемат обяснението, че духовците не са имали друг изход в онези времена. В книгата си „Църквата в съветска Русия“ експертът Матю Спинка пише: „Алексий преднамерено постави своята църква като инструмент в ръката на правителството.“ Благодарение на това православната църква оцеля. 

Между 1959 г. до 1964 г., когато министър–председател е Никита Хрушчов, църквите отново намаляват на 10 000, но патриарх Алексий Първи все пак остава на поста си. След неговата смърт през 1971 г. за патриарх е избран Пимен и въпреки че църквата се радва на подкрепа от населението, нейното бъдеще остава несигурно.

Според някои коментари още от времето на Петър Първи свещениците били длъжни да донасят на властта, ако някой признае в изповедта си за антиправителствена дейност и замисли – практика, продължила и при социализма. Но от Сталин насам политическите ръководители и на СССР, аслед това и на Русия, особено държат на тесни отношения с църквата поради вродената религиозност на населението.  Според едно изследване на Галъп интернешънъл от 2015 г тя достига 70% в Русия срещу 34% в Западна Европа и 30% във Великобритания. За сравнение в Източна Европа цифрата е 71%, а в Америка – 56%.

В по-ново време РПЦ подкрепя промените на Горбачов. Той няколко пъти се договаря с тогавашния Патриарх Пимен и светите отци. През 1988 г на РПЦ и на различните култове се дава свобода. Това е и периодът, когато за пръв път след монархията патриархът на Русия се облича в огромна власт и той става един от най-могъщите фигури в страната.

Горбачов отделя специално внимание  юбилеят „1000 години от покръстването на Русия” да се чества по възможно най-тържествен начин. Строят се много нови храмове. Със специален закон през 1997 г отново се разрешава религиозното образование.  Според критиците обаче църквата е подкрепила и президента Елцин през 90-те години на миналия век в разрушаването на социалната държава.     

Според тях тогава  е започнало натрупването на личното богатство на последния патриарх Кирил, което по техни думи е от порядъка на 4 милиарда долара. Те го обвиняват в „двоен стандарт”. Причина за това станаха и изявленията на Светия отец за аскетизма:

„Важно е човек да се научи на христиански аскетизъм. – бе казал по-рано патриарх Кирил. – Аскетизмът – това е контрол на желанието за консумация. Това е победа на човека над похотта, над страстите и инстинктите. И е важно това качество да се притежава и от богатите, и от бедните.” В същото време медиите разпространиха отрупани с всевъзможни ястия обилни трапези, на които се хранят светите отци. Разкошната резиденция на патриарх Кирил, която прилича на дворец, често е обект в медиите.

Известният в Русия Протойерей Всеволод Чаплин обясни публично, че това богатство е необходимо, за да се „отразява обществения престиж на Църквата”. „Така нареченият разкош” на църквата се получава от дарения, самопожертвования и подаръци, разкри той. Една от яхтите, на която бе заснет да летува Патриархът, например е подарък от президента на „Лукойл” Вагит Алекперов.

На въпрос защо е нужно църковните лица да имат супер скъпи часовници, царски автопарк, както и многоетажни имения, Чаплин отговори, че хората искат „църковните тържества да бъдат възможно най-красиви и най-тържествени.” Според него часовникът от марката Бреге, с който бе сниман Негово Светейшество, на стойност над 30 000 евро, бронираните мерцедеси, кадилаците и луксозните яхти принадлежат на РПЦ. Критиците на РПЦ обаче коментират, че те са лична собственост на главата на църквата.

Самият Чаплин, още докато заемаше ръководни постове в РПЦ, публично подкрепи участието на руски военни в гражданската война в Сирия, обявявайки го за „свещено”. Изказването му предизвика международен скандал и принуди патриарх Кирил да го освободи. Това не попречи на изявленията на Чаплин в подкрепа на властта в Русия. Той заяви, че президентът Путин ще отиде някой ден в рая и все пак му препоръча повече смирение и честност към Бога и Светото Евангелие.

 

Коментари